Проф. Алберт Бенбасат представи пред публика новия си роман „Когато големите станат малки“ (изд. „Колибри”). Премиерата му се състоя снощи в „Каза Либри“. Журналистът Тони Николов и литературният историк Георги Цанков се включиха в събитието и коментираха изданието пред столичната публика.  

„Когато големите станат малки” е определен от автора като „вехтошарски роман”. Сюжетът се разгръща през очите на дете през 50-те и 60-те години на ХХ век, като историята обхваща широк социално-битов и политически фон. 

„Скоро недейте да очаквате нов роман, нито нова книга с разкази. Аз пиша бавно. Много мисля, малко пиша”, каза проф. Алберт Бенсабат, но допълни, че е възможно да издаде с времето и друго произведение. „Нищо не се знае, животът предстои”, каза той. 

Авторът благодари на издателството си и на хора, участвали в процеса на създаването и реализирането на романа му. „Много благодаря за доверието. За това, че вече втора моя книга – първата с разкази „Изгубени вещи”, и тази – „Когато големите станат малки”, станаха факт благодарение на „Колибри”, каза Бенбасат. Той благодари и на първия професионален читател на книгата – Таня Джокова. Авторът изказа признателността си и към Тони Николов и Георги Цанков, които, по думите му, са подкрепили с чудесни текстове и рецензии романа, когато е кандидатствал в проекта „Помощ за книгата” на Министерството на културата. 

„Винаги се вълнувам, когато представяме софийски истории. Но тези истории са от човек, когото добре познавам”, каза Тони Николов. По думите му накратко може да опише романа на Бенбасат като „разказ за еврейско детство в центъра на София в комунистическа България”. „Това е разказ, съшит от стари неща, както беше и предишната книга на Алберт Бенбасат”, посочи Николов. 

„Това е книга – спомен за едно софийско детство, където с една особена доброта се съединява миналото с настоящето. Там времето лети по някакъв странен начин, имаме фрагменти от истории, които се носят във въздуха”, каза още Тони Николов. Той допълва, че книги като тази възкресяват собственото детство пред очите на читателя. 

В случая обаче имаме един особен разказ. Той е разказ през очите на малкия Ами – двойникът на Алберт, допълнен от гласа и на по-големия брат Йосиф, посочи Николов. „Така че това е разказ на два гласа, макар и повествователят да е един”, подчерта той. 

Журналистът разказа за някои от образите в романа – родителите на героя, които работят в радиото, както и бабата Рашел, която му обяснява важни уроци за живота. 

„Котировката на старите неща не важи, тя днес е много спорна”, коментира Николов.  „Върху тези неща, някои безвъзвратно забравени, други не, които времето е утаило, се е изградил този роман и ние, докато го четем, не можем да не си спомняме”, каза той.  

Според Георги Цанков в многообразието от хора, които са представяли в своите книги София по един или друг начин, „несъмнено Алберт Бенбасат е особено явление”. 

„Особено явление дотолкова, доколкото не се боим да кажем, че това е хем българския, хем еврейския поглед към страната. А това е великолепно, защото, според мен, всяка уважаваща се страна трябва да има и голям еврейски писател”, каза Цанков. 

„Усещането за българското в тази книга е много силно, защото Алберт е със страхотна чувствителност към промените в историческото време, като същевременно не ги представя доктринерски”, допълни той. „При него има и чувство за хумор”, подчерта Георги Цанков.   

В дискусията се включиха и литературният критик Емил Басат, както и писателката Кристин Димитрова, която сподели, че разказите за бабата на Алберт Бенбасат – Рашел, й напомнят на нейната собствена баба Райна. А писателят Димитър Шумналиев подари старинна ютия, която глади чрез топли въглени, на Бенбасат, понеже именно на такъв тип ютии той има посветен разказ в предходната си книга „Изгубени вещи”. 

Алберт Бенбасат е роден през 1950 г. Той e литературен историк, критик, публицист и издател, професор, преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Автор е на 13 книги, сред които „Българската еротиада”, „Европеецът” Бай Ганю и светлият мит за Щастливеца”, „Печатни пространства и бели полета”, „Банкноти и мечти между кориците. Масова книга и масово книгоиздаване”, „Алиса в дигиталния свят. По въпроса за книгата през ХХІ век”. Редактор и издател е на сп. „Критика” и Библиотека „Критика”.